Слончето Митко в Нова Зеландия

Какво е животът без Преживявания?

Слончето Митко днес се събуди в чудесно настроение. Беше спал цели 3 часа и не се учуди, когато сутринта видя същите зелени гори, скали и езера. Само един огромен бял облак сякаш се беше закачил за върховете и по него той разбра, че се намира не къде да е, а …в Нова Зеландия.
Митко дълго време наблюдаваше облака, а той сякаш не искаше да помръдне. Слончето реши, че е заседнал, трябва да му помогне и да го побутне някакси встрани. Издигна хобота си, закачи се за единия край на големия бял облак, за да го помести поне малко напред, но…без успех. Наду слонските си бузи и започна да духа срещу него, но дори този вятър не помогна на облака да се раздвижи. Цял ден Митко се опитваше да повдигне небето и да избута белия облак, докато накрая той сам не се премести, разтвори се и изсипа дъжд над сухата Земя.
Това преживяване обаче изтощи малкото слонче и то се приюти да нощува в колибата на семейство овчари.
- Ние сме маори – започна да разказва най – възрастния стопанин.
- Наистина ли? А има ли полковници? Офицери? – зачуди се Митко.
- Нее. Думата е „ма – о - ри“. Ние сме маори, местното населения на Нова Зеландия и истинското име на нашата земя е AOTEAROA.
- Ао.. какво? Това няма как да го запомня, въпреки моята слонска памет.
- Това означава „ Земя на дългия бял облак“ – намеси се и най- старата жена. – Според древната легенда някога имало мореплавател наречен Купе, който обезателно искал да открие нова земя. Когато наближили непознатия бряг жена му видяла облака и възкликнала „ Ао – теа - - ора“, което преведено означава „дълъг бял облак“, но може да означава и „земя на светлия непрестанен ден“.
Слончето слушаше в захлас и понеже цял ден се опитваше да издърпа облака с хобота си, заспа уморен. След има – няма половин час от прозореца на колибата се чу възглас: „Киии – киии“. Митко скочи от постелята, той без това спеше повърхностно, дръпна килимчето на прага и излезе да се поразходи, за да разбере откъде идва гласът. Съществото, което видя, го накара да ахне от почуда. Пред него стоеше едра птица, голяма колкото кокошка например, но с много дълга човка и с коремче като „бременна“ самка.
- Киии – киии – кииии – продължи да говори птицата. Зад нея се чу друг глас, който виеше – Виии – виии – вии.
Митко се разрови дълбоко в своята слонска памет и се сети, че беше чувал за птицата „КИВИ“, но не знаеше, че тя е толкова странна и че е будна предимно през нощта.
- Разбрах! Ти си птицата, а не търсиш зеления сочен плод.
Тя кимна учтиво в знак на съгласие, но бързо се обърна и продължи да потупва с дългата си човка и да си вади от земята я червейче, я някакви семенца. Ноздрите и бяха на върха на дългия клюн и с него тя подушваше вечерята.
Мъжкият киви, който не беше чак толкова едър копаеше тунелче в земята, после зариваше входа с мъхове и трева.
- Още малко остана. Моята съпруга не е „бременна“ в истинския смисъл, но скоро от нея ще излезе голямо яйце. От него пък ще се роди нашето детенце. Дотогава аз трябва да довърша новото жилище и да набавя запаси с храна. Скоро тя няма да може въобще да яде…
- Кииии – кииии – чу се отново гласът на женската птица, но този път звучеше тревожно. Тя наистина се приведе от болка. Грижовният баща се притича на помощ и след малко до тях се появи огромно яйце.
- Виии – виии – радостно го поздрави таткото. – Ще те науча да ходиш важно като мен и да си откриваш най-вкусните мухи и буби калпазанки.
Кивитата са ходещи птици и никога не се научават да летят, защото в природата никога не им се е налагало. Те бродят нощем, в техните земи няма едри хищници, които да ги нападат и по- скоро те са страшни за насекомите. Чудното им обоняние ги прави малко смешни, а дългата човка и краткото име ги отличава от всички останали птици в Нова Зеландия.
Слончето не знаеше какво най-много обичат да си хапват, а искаше да зарадва любящата майка с нещо вкусно. Занесе и едри зрънца червена и черна леща, смесени със едри бобчета зелен Муунг. Тя се усмихна на суровия деликатес и изгълта всичко наведнъж, защото коремчето и вече се беше освободило от голямото яйце. А Митко дочака с тях буден утрото на новия ден. Посрещна Слънцето и си пожела този ден да няма толкова преживявания с облаци и наистина стана така.