Слончето Митко в Брюксел

Слончето Митко в музея на шоколада

Както си вървеше с наперена походка и с песничка на уста, слончето Митко изведнъж настъпи нещо дребно, кръгло и гладко. Разнесе се приятен мирис на нещо сладко и приятно, но Митко не му обърна внимание и продължи разходката из джунглата. Малко по-далеч се спъна в един кокосов орех и той също остави мазни следи по стъпалото. Не щеш ли, още на следващата крачка пред слона бяха изоставени листа от захарна тръстика и вместо да ги заобиколи, той се пързулна, обърна се по гръб, а краката му останаха вирнати във въздуха. „Олеле, как ще стана сега!“, завайка се Митко, защото слонското дупе тежи доста, а този път и хоботът не можеше да му помогне.
В този миг, неговата приятелка маймунката, скочи близо до слончето, после се качи върху краката му и започна да го гъделичка. Митко се разтресе от смях, успя да се обърне отново и да се изправи, а маймунката продължаваше да облизва пръстчетата си. По стъпалото на Митко имаше следи от какао, кокос и захар, които заедно бяха разбъркали истински ШОКОЛАД! Но понеже за него не беше останало почти нищо, слончето започна да си стяга раничката, за да посети Музея на шоколада и да опита най-вкусния от тях.
А този музей се намира в Белгия, в столицата Брюксел, където има най-много музеи на глава от населението. На всеки ъгъл има също сладкарница за гофрети с течен шоколад и сметана, но чудно защо белгийците са стройни и начумерени. Може би защото вечно бързат за работа. Нали в Брюксел се намира и Европейският парламент?! Само туристите се разхождат бавно, сякаш разполагат с цялото време на света, щракат с тежките си фотоапарати и дъвчат сладките изкушения без да пазят никакви диети.
До едно ъгълче на столичната уличка имаше фонтан със статуя на малко момченце. Митко се приближи, за да види защо толкова туристи се тълпят около него, погледна сериозно „Пикльото“ и възкликна обидено – „Ама това слонче има много къс хобот!“ . Група японци се засмяха, прикривайки устата си с ръка, а екскурзоводът обясни:
- Според една стара градска легенда Това момченце всъщност било най – малкият пожарникар в света! Някога то забелязало малък огън, който пълзял към голямо буре с барут. Ако огънят стигнел до него целият град щял да изгори. Нямало кофа, нямало вода, но имало пиш- пиш-пиш. Така момчето станало герой и до днес белгийците пазят историята му, а статуята е голяма атракция и има свой гардероб с над 1000 костюма!
Слончето не беше забравило за какво е дошло в Брюксел и питаше всеки срещнат минувач къде е музеят на Шоколада. Случайно или не, един забързан белгиец го упъти неправилно и Митко се озова във вълшебна сграда на четири етажа, всеки от тях пълен с музикални инструменти! Всяка зала възпроизвеждаше музиката в историческите епохи и магията беше огромна. Гигантските размери на Митко не му попречиха да разгледа всичко, но когато се вдъхнови от духовите инструменти и започна да свири с дългия си хобот, щеше да разруши сградата и сам реши да си тръгне. Макар че му се искаше да пренощува там.
Съвсем наблизо, на петнадесетина минути бавен ход от пияното и саксофоните, се намираше крайната спирка на днешното пътешествие. Митко отвори вратите на музея на шоколада и вълшебният аромат целуна чувствителното му хоботче! Сладкар с бяла шапка и бели ръкавели разказваше историята на шоколада. А тя е толкова древна, колкото е Света! Още преди 5000 години древните маи и ацтеките са използвали какаовата напитка за ободряване и сила, но вместо захар, слагали в нея люти чушки чили. Едва по-късно през XVI в, какаото влиза в Европа с испанския мореплавател Кортес и бързо превзема кралските дворове. Твърдото блокче шоколад е изобретено по-късно, когато най-после готвачите се сещат да сложат в какаовото масло захар и мляко и да и да оставят сместа да се втвърди. Докато сладкарят – екскурзовод разказваше това, Митко не можа да устои и хапна едно парченце, което беше забравено на масата. Белгиецът точно тогава се обърна и за да не попадне в неловко положение, че е поканил слон в музея, съобщи на туристите: „А това е най-големият посетител на нашата сладкарница и сега по съвместителство изпълнява ролята на дегустатор.“ После подаде на Митко цяло блокче и попита: „Усещате ли тънкия солен вкус и карамелизираните бадеми?“. Слончето тъкмо преглъщаше и не можеше да отговори с пълна уста, затова прегърна и повдигна с хобота си изненадания белгиец. На неговия си жестов език това изразяваше обич и възхита, но за всеки случи издаде и типично слонския вик: „Аууу!!“.
Случката дълго време се коментираше в Брюкселските вестници, защото сладкарят беше припаднал от шок. А заради рекламата, която всъщност направи на музея, слончето Митко получи правото да дегустира шоколад чак до края на необичайната си ваканция. Колко дълга ще е тя само той можеше да си реши.