Слончето Митко в Испания

Слончето Митко и биковете, които не искали да се бият

По покана на градоначалника на Барселона, Слончето Митко беше пристигнал в прочутия град и разглеждаше „кръглите“ сгради на странния архитект Гауди. Хареса му „каменната гора“, но по-късно разбра, че това всъщност е храм Саграда Фамилия и е най-любимата творба за испанците. Поразходи се малко и съгледа друга сграда, която досущ приличаше на охлюв или морска черупка, но не пожела да влезе и да разгледа, защото реши, че ще се подхлъзне по следите, оставени от охлюви. Пристигна до парка Гюел с приказните мозайки и реши, че този архитект явно не е имал ъгъл и права линия. „Може би той е искал да живее по близо до фигурите в природата“, помисли си слончето, и тъкмо тогава двойка гълъби кацнаха зад дясното му ухо. На площад Каталуния явно се беше случила някаква беля!
- Митко, бързо! Ти си голям и сигурно имаш хиляди конски сили, трябва да спрем два бика, които искат да избягат от коридата.
Слончето се замисли, погледна краката си, после хобота си, после ушите си и отговори:
- Не знам. Аз съм самичък, значи имам една слонска сила. Понякога силата не се измерва с това колко тежиш, а с това каква тежест можеш да вдигнеш или да спреш! Водете ме, ще се опитам да помогна!
Гълъбите литнаха и преминаха високо над главите на екскурзиантите, за да заведат слончето при коридата. Случи се така, че единият от тях непрекъснато се оглеждаше, не видя стряхата пред себе си, чукна лявото си крило и падна върху терасата на голяма къща. Слончето видя всичко, но не умееше да тича бързо и пристигна запъхтян.
- Не бой се! Качи се върху мен – каза то и протегна дългия си хобот към третия етаж на сградата, за да спаси гълъбчето. Акцията премина успешно, но точно когато се наканиха да тръгнат отново, от прозорците на втори етаж се чу красива музика. Двойка влюбени излязоха на верандата и започнаха вечния танц на любовта – испанско фламенко. Червената рокля на танцьорката се разгръщаше како разцъфнал мак и Митко срамежливо я попита:
- Защо си избрала точно този цвят?
- Защото така се вижда най-добре, колко страстно обича сърцето ми! – тя му се усмихна и го покани:
- Ела, потанцувай с нас!
Слончето не умееше да танцува, но силно пожела да се научи. Вместо да пляска с ръце започна да пляска с уши: „Пляс – пляс – пляс!“. После скочи тромаво с четирите си крака и земята под него леко потрепери. Ятото гълъби, които бяха прелетели, за да погледат, излетя като сив облак. А публиката се засмя и гръмнаха аплодисменти.
. Оле! Оле-ле- ле! Ти танцуваш слонменко – похвалиха го танцьорите, а Митко размаха хоботчето си като ветрило и направи дълбок поклон.
- Благодаря, но аз съвсем забравих за какво бях тръгнал…сепна се то и с танцовата си стъпка се затича към коридата, за да се запознае и с биковете.
Неговата „слонска сила“ накара едрите биячи да спрат за миг бързия си бяг. Обиколката на стадиона щеше да продължи, ако Митко не ги беше заговорил.
- Защо искате да се биете? - запита той. Видяхте червената рокля на танцьорката и хукнахте след нея, познах ли?
- Даа – измучаха биковете.
- Но тя е красива и се върти като цъфнал мак! – възкликна учудено слончето и започна да разказва на биковете как сутринта гълъбите са го извикали, после единият от тях пострадал и трябвало да му помогне, после от терасата се чула музиката на фламенко и… А биковете през това време се успокоиха и разбраха, че всъщност никога не са искали да се бият, а просто да си пасат. Разделиха се и продължиха кротко по своя път. А Митко се усмихна на своята „слонска сила“, която понякога е достатъчна да спре цяла корида.