Как Земята роди Луната

Как Земята роди Луната

Училището в Сегизтогичка беше недалеч от площада и часовниковата кула сякаш надничаше в него. Муцун беше тръгнал към нетам, за да върне книжки и по пътя си хапваше джанки. „Защо ли не събера костилките и да ги нахвърлям наоколо в градините? Така догодина, когато идвам за нови учебници ще има цяла гора“, замечта се момчето и наистина хвърли шепа сливови „кости“ в двора на баба Керана. Отдалеч видя, че прозорецът на кабинета по география е отворен, приближи една дървена касетка, за да се повдигне и започна да се оглежда.
Стаята беше празна. Столовете и масите бяха старателно подредени, картите навити на учителската катедра, а голямата лупа беше изправена, някак изкуствено до географския глобус. Муцун го познаваше много добре, защото си имаше глобусче и вкъщи. Обичаше да си затвори очите, да го завърти с пръст и да прочете всичко за мястото, което посочи. Тъкмо реши да протегне ръка и да си поиграе така и с учителския глобус, когато с изненада дочу, че той говори нещо на лупичката.
- Ще ти разкажа една история, но между нас да си остане…
- Приказка ли е? – попита увеличителното стъкло.
- Истина е, ако повярваш! – отвърна кълбото и започна:

Някога, в прастари времена и много епохи преди нашата, Земята се огледа в едно огледало, подобно на теб. В Космоса има много планети- огледала, но това което видя тя, изобщо не и хареса. Пустините белееха като набръчкана кожа, горите се люлееха като дълга брада, а моретата и океаните не бяха разделени, а опасваха кълбото като воден пояс. И тогава имаше живот на Земята, но тя не харесваше лунния пясък, който покриваше всичко. Реши да се справи с тази „лунна криза“, но как? И като една „бебе планета“, която обича къпането, грабна един огромен сапун и се хвърли в Млечния път, за да изтрие мрачните си петна. Търка ли, търка и продължаваше с търкането и миенето чак докато една огромна топка с пяна не се откъсна от тялото и. С изненада откри, че целият лунен пясък беше попаднал в новото кълбо и затова нарече спътника си Луна.
Като всяка добра и истинска майка Земята започна да отглежда рожбата си. Люлееше Луната и от това леко, но постоянно полюшване и въртене се родиха сезоните. Затова имаме и до днес тази прекрасни пролет, лято, есен и зима. Затова Луната свети само нощем и затова Земята е тъй красива през деня, защото самата тя е мама и се грижи за всички живи същества. От Човека се създадоха мъж и жена и оттогава повечето от тях са тъжни…
- Защото не могат да се намерят ли? – попита лупичката.
Но точно в този момент дървената касетка, на която Муцун беше повдигнал крачетата си се счупи. Момчето падна назад, без да се удари лошо. Приказната магия обаче също се скърши. Географския глобус отново стана обикновено кълбо, а не разказвач. Лупичката се обърна на масата и погледна безизразно към дъската. Само в сърцето на Муцун историята покълна и пусна дълбоки корени. Той реши, че когато порасне непременно ще стане астронавт или астролог и ще помага на хората да срещат сродните си души.