При "любовната чешма"

При „любовната чешма“

Какво може да се очаква от една Приказка, ако е тръгнала от любовната чешма? Много романтика, сълзи, глаголи, моми, срещи, песни, хора, капки, капчук…
Ами ако тази любовна чешма не е истинска чешма, а главата на малко момче? До очето на детето е вързана една сълзичка, а повода никой не знае какъв е, защото и никой не го държи. С връзка или без повод, сълзичката все си е там, като малко вярно кученце. Понякога капе едвам – едвам, но друг път тича, препъва се, застава и до другото око. Тогава момчето наистина има повод да плаче и плаче така, че всички виждат и чуват това.
В средата на главата пък се е проточил един по-голям капчук – нослето също капе ли капе и не ще да спре. Бистра водичка се стича от сополивото носе и момчето не знае къде да скрие сега своето малко лице. Мокра е и тениската, и възглавницата и пижамата на бабата дори. Тя се опитва да изтрие поне сълзичката, но ухото и застава толкова близо до детето и подочува разговор:
- Аз не съм обикновена сълза, а дъждовна капчица! – гордо се пъчи тя.
- Тъй ли? – киха носето – тогава пък аз съм пролетен капчук.- Ще си остана тук до лятото. Само Слънцето може ще изгони вирусчето, което влезе през устата на Борко и дотогава мога да си капя спокойно тук. Ох, колко ми е приятничко…- рече носът и се сбърчи от нова кихавица.
- Ти си в голямо заблуждение – сълзичката се извърта на една страна и подхваща друга история. - Аз бях весело дете на дъждовния облак, но когато трябваше отново да сляза на Земята паднах точно върху тази детска главичка. Оттогава всеки път, когато то много се зарадва или натъжи за нещо, ако се ядоса или уплаши, аз ставам неговото вярно кученце. Излизам от окото му, за да го утеша, да разсея мрачните облаци.
Бабата слуша и през това време търси начини да помогне на момчето. Изважда всичките кърпи, и мокри и сухи, уж за да сплаши „капчица и капчук“, няма никакъв ефект. Търси в шкафа за лекарствата истински капки за нос, сипВа с капкомера няколко и в двете дупчици на носа – пак няма промяна. Кап, кап, капчук – бистра вода тече от очите и носето на Борко и няма намерение да спира.
- Ако не спреш да плачеш, целия ти мозък ще изтече през оците и носа ти – момчето се засмя малко на шегата на бабата, но се оббръща на другата страна и продължава тихичко да плаче.
Всички канали пресъхнаха и всички чучурчета престанаха да капят, щом в стаята влезе Мамичка. Очите на детето грейнаха, а сълзичката щастливо се търкулна в целувката им. Нослето по магически начин също спря да киха, стоплено в майчината прегръдка. Любовната чешма бързо беше поправена и капеше само ако някой отвърже повода на вярното кученце – малката капчица – сълза. Тогава Борко не спираше да реве.