Замръзналата камбана

Замръзналата камбана

В подножието на Витоша валеше кротък есен дъжд. Планината сякаш беше оцапала нозете си искаше да ги умие, преди да посрещне красивата си октомврийска премяна.
Близо до последните къщи имаше парк с красиви и звучни камбани. Те се полюшваха от вятъра и пееха в такт с дъждовните капки:
„Дзън – дзин,дан -кап – кап – капчук…“Капчиците се удряха в широкия гръб на камбаните. Една от тях, наричаха я „Детската“, обаче беше получила тънки отворени ранички – пукнатини. Няколко любопитни капки дъжд се мушнаха да разгледат вътрешността и ахнаха от почуда. Отвътре камбаната не само изглеждаше просторна като дворцова зала, но имаше и нещо като метална „люлка“, на която те можеха да се качат и обиколят цялата желязна окръжност.
Падна нощ и температурите паднаха толкова , че всички нахални капчици, които бях накацали върху и вътре в камбаната замръзнаха. Дългото „езиче“, както всъщност се наричаше „нещото“ във вътрешността, също замръзна и заприлича на ледена висулка. Камбаната забрави за своята весела песничка и се сви под навесчето си, треперейки от студ.
Дълго време тази , а и повечето камбани в парка под Планината мълчаха, но не защото нямаше какво да кажат. Те чакаха! Чакаха отново детският смях и песни да събудят силния им глас.
И ето, че това се случи. Стотици деца се затичаха по пътечките, наобиколиха монумента, който веднага оприличаха на космически кораб. Издигнаха няколко сцени, безброй палатки, пуснаха гълъби в небето и Празникът зарадва не само всички деца, но и всички камбани.
Малко момиченце се покатери върху раменете на татко си и се опита да удари замръзналата камбана, за да се чуе и нейният глас. Но уви, напразно. Пукнатините бяха целите в лед, а езичето капеше едва , едва като капчук. Момичето обаче не се отказа. То видя, че върху тази камбана са издълбани много цветя и детски ръчички. Постави своите пръстчета върху отпечатаните и силно прегърна главата на камбаната. Таткото пък поразтри със своите ръце леденото езиче и след миг:
„Дзин – дан – дзън – кап – кап- чук – тук – Дзъннн“ – Детската камбана запя с пълен глас и съседките в ляво и дясно даже и завидяха. Топлата детска обич и любопитство бяха разтопили замръзналата камбана и тя отново предаваше съобщението на децата: Искаме да живеем в Мир! Обичаме творчеството и красотата! Земята е нашият дом, да я пазим чиста!
Дъждовните капки вече бяха потеглили надолу по тънките ручейчета към града, но се обърнаха и помахаха отдалеч.