Слончето Митко в Русия

Слончето Митко става лекар

- Помощ! Помощ! Трябва спешна помощ за нашия бурундук! В цялото село Лужайка няма лекар, който да го спаси! – в Сибирската поликлиника беше получен сигнал и докато телефонистките го обработваха, слончето Митко вече се стягаше за път.
Бурундукът е малко симпатично животинче, което живее подскачайки по дърветата, подобно на катеричка. Днес очите му бяха помръкнали и зачервени, като от плач или хрема. Нослето му беше сухо и това също беше лош сигнал. А опашката? Пухкавата и дълга опашка сега беше свита на кълбо, катеричето потропваше нервно с крак и повтаряше „Няма, няма, няма…“
Слончето Митко пристигна точно навреме. Още малко и щяха да карат пациента в окръжната болница, а там никой не приемаше болни катерички . Докторът измери температурата му, накара го да оплези език, за да провери гърлото – нищо. Прислуша сърцето му с дългия хобот.
- Туп – туп – туп! Станала е лекарска грешка. Това не е болест, това е любов, отсече Митко. А животинчето усети, че го приемат с разбиране, най-после се отпусна и захлипа.
- Даа, това е! Аз съм дълбоко влюбен в кафявата катерица, но за да я спечеля тя иска да и подаря красиво бяло гребенче от слонова кост, за да разресва буйната си опашка. А в Лужайка такова гребенче НЯМА! Няма, Няма…отново занарежда то, а Докторът го погледна строго и обидено.
- Как от слонова кост? Това е моята кост! Моите бивни! – и разказа как в миналото хората са взимали големите бели зъби, които растат извън устата на слона и са искали да правят от тях красиви предмети, но това било много тъжно!
- Не искам повече никой слон да страда, заради гребенче! Не може да любовта да расте върху чуждата болка.- Отсече Митко, а бурундучето зарида:
- Но как? Не разбираш ли? Аз съм влюбен! Трябва ми бяло гребенче!
- Ще измислим нещо. - Митко разбърка с хобота си огромната слонска памет и се почеса зад ушите. Спомни си, че в Русия растат красивите бели брезички. Ще намерят паднало клонче и от него ще издялкат красиво гребенче за любимата катерица.
- Решено е! Моята кост си остава моя, ще направим дървено гребенче, но трябва отново да тръгнем на път. В Сибир няма брезички, трябва да заминем за Москва.
Пътуваха с влака, три дена и три нощи, Митко и бурундучето гледаха през замъглените прозорци красивите степи, къщичките се сменяха пред очите им като в анимационен филм. Поляните и планините бяха като шал, който се вее от вятъра и обгръщаха влака в грижовна прегръдка.
На гара Санкт Петербург имаше забавяне и докторът с пациента имаха възможност да разгледат старата руска столица. Посетиха царските дворци и даже се качиха на корабче по река Нева. И за малко да си изпуснат влака, за да продължат към Москва.
Пристигнаха в последния момент, ботаническата градина и парковете към Московския Университет тъкмо щяха да затворят внушителните железни порти. Тогава на Доктор Митко му хрумна да се престори на линейка, даже зави като сирена „Аууу, Аууу“ и с бърза скорост преминаха през Червения площад и Кремъл. Влязоха в Дендрария, където имаше представители на растителния свят от цяла Русия. Там вече имаха късмет, защото учените – ботаници и студенти от горния клас тъкмо бяха подкастряли брезовите горички. Сладък сок лепнеше по клончетата, слонът избра най – здравото от тях и с хобота си майсторски започна да го дялка, докато не се превърна в красиво бяло гребенче!
- Заповядай! Това е подаръкът за твоята катеричка. Направен е от слонска обич и ще свърши доста по-добра работа.
Разказват, че и до днес сибирският бурундук и любимата му живеят заедно и щастливо, а доктор Митко спаси не само тяхната любов, но и животът на много свои събратя.